Окончателното ръководство за думите в Шанхай
Окончателното ръководство за думите в Шанхай
Blog Article
Захари Карабашлиев: Ако загубиш съзнанието си за памет и за минало, губиш и усещането за бъдеще
В тази книга, за разлика от останалите два романа, липсват автобиографичните моменти. Това се усеща особено силно в стегнатото повествование, няма онези отклонения, така характерни например за „Петокнижие Исааково“. Това обаче не прави романа по-малко личен, защото е съпреживяна същата драма на войната и Холокоста, било то в Германия, България или в далечен Шанхай.
Китайские и японские представители встретились в Нанкине, чтобы в последний раз попытаться договориться. Японцы потребовали, чтобы Китай отвёл от Шанхая Отряды по поддержанию порядка и вывел из пригородов все регулярные войска. Китайцы настаивали, что японские требования об одностороннем китайском отступлении являются неприемлемыми, так как обе страны уже воюют в северном Китае.
Предишна публикация Предишна публикация: Трагедия с аромат на никотин
Тя караше с бясна скорост. Господи, само да успее да стигне навреме!
Гергана Стоянова и Владо Михайлов разказват трагичните истории на иконите Мерилин Монро и Кърт Кобейн
– И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – каза той.
Захари Карабашлиев: Христо Карастоянов върна на литературната "черна дъска" личностите на Гео Милев и Шейтанов
ПЪРВАТА СЪПРУГА БЕШЕ УГОВОРИЛА БРАКА НА ТЕО преди много години, когато все още бяха в Шанхай. Тогава нямаше нужда да бързат да определят датата на сватбата, защото Тео и разкази Шанхай бъдещата му булка още нямаха петнайсет години.
Шанхай през Втората световна война, когато бе под японска окупация, е кълбо от икономически, политически и военни интереси, дипломатически интриги и лични амбиции. Място за среща на престъпния свят, на международни авантюристи, шпиони и спекуланти, на изкоренени и преследвани хора.
Израелските сили поразиха тази нощ множество цели в Южен Ливан, за които съобщиха, че са били използвани от "Хизбула"
А посланието му остава дълго в сърцето и душата – онази „Порцеланова луна“, която вечер осветява пътя на всеки един от нас, е една и съща, независимо от различията ни.
Тя се наведе толкова напред, колкото ѝ позволяваха пръчките от ковано желязо, и остави познатите звуци от живота на улица "Рю дьо Лизбон" да се просмучат в съзнанието ѝ.
Запазване на името, имейл адреса и уебсайта ми в този браузър за следващия път когато коментирам.